Михаил Литвак: Психологическото айкидо е метод за безконфликтна комуникация

0
1077
прочитания
Литвак пише: „За разлика от физическите бойни изкуства, психологическото айкидо има една особеност. Тук няма победители и губещи. Особеността на психологическата борба е, че тук или двамата партньори печелят, или и двамата губят. Затова, борейки се за моята победа, аз същевременно кова победа за партньора си.“

Психологическото айкидо учи как да не разпиляваме душевната си енергия

Михаил Ефимович Литвак е руски лекар, психотерапевт и психиатър, автор на повече от 20 книги („Психологическа диета“, „Неврози“, „Алгоритъм за късмет“, „Принципът на Сперматозоида“, „Психологически вампиризъм“  и др.), от които ще откроим безспорния му бестселър „Психологическо айкидо“. 

Литвак подчертава, че животът на всеки човек е изграден върху пресечната точка на неговите лични интереси и интересите на другите хора. Естествена последица от тези пресичания са конфликтите на работа, в семейството и у дома. Психологическото айкидо, създаден от руския психотерапевт, е метод без аналог, притежаващ силата да способства за достойното измъкване от стресови ситуации при общуването с хора.

Същността на психологическото айкидо е същата като на бойното изкуство айкидо, а именно да се използва собствената сила срещу тази на противника. В основата на този метод е съзнателния избор да НЕ КОНФЛИКТИРАШ, а да се съгласяваш с всички твърдения на „врага“.

Анотацията към едноименната книга звучи така:

„Щастливци, не си купувайте тази книга! Вие и така сте добри бойци по айкидо. Не си струва да го правят и притежателите на „второто щастие” – нахалството. Тя е написана за болни от неврози и психосоматични заболявания (хипертония, язва на стомаха, инфаркт на миокарда, гастрит, колит, дерматит, бронхиална астма и т.н.), които страдат от тях поради неумението си да общуват. В нея има препоръки как да укротим прекалено властния началник, как да установим контакт с децата, свекървата или тъщата, как да победим в делови спор, без при това да разпилеем душевната си енергия. Ето защо си мисля, че тя ще е полезна на деликатните, умни хора, страдащи от заобикалящата ги простащина, които още не са се разболели.“

За родоначалник на психологическото айкидо може да се смята добрият войник Швейк. Той не отговаря на обидите, а се съгласява с тях. Когато му кажат: „Швейк, вие сте идиот!”, Швейк не тръгва да спори, а тутакси се съгласява: „Да, идиот съм!” И побеждава, също както в айкидото, без дори да е докоснал противника си. Дали не е уместно този вид борба да се нарече „психологическо швейкидо”, както предлага  един от учениците на Михаил Литвак?

Авторът-психотерапевт препоръчва спокойно да се съгласявате с опонента в отговор на неговите нападки. В края на краищата, той не очаква от вас точно това, а е настроен за по-нататъшна „битка“ и едва ли ще има какво да отговори на вашето съгласие. Вероятно нападателят ще остане с отворена уста, кипящ от ярост, тъй като собствената му агресия „увисва“ без отсрещна реакция. Вие може да ликувате, наслаждавайки се на неговото безсилие. Скоро атаките от отсрещната страна ще спрат, защото те са обезоръжени. 

Психологическото айкидо позволява да потушите конфликтите в зародиш, дори ако опонентите по навик повторят опитите си за обида. 

Литвак пише: „За разлика от физическите бойни изкуства, психологическото айкидо има една особеност. Тук няма победители и губещи. Особеността на психологическата борба е, че тук или двамата партньори печелят, или и двамата губят. Затова, борейки се за моята победа, аз същевременно кова победа за партньора си.“

Принципите на психологическото айкидо, разработено от Михаил Литвак, са пет:

  1. Приемайте комплиментите спокойно.
  2. Ако ви е направена оферта и тя ви устройва, съгласете се от първия път.
  3. Помагайте на другите само когато сте приключили работата си. И не предлагайте услугите си първи (в отношенията с онези, които сами биха свършили отлично работата си).
  4. Предлагайте помощ само веднъж.
  5. Не чакайте другите да ви критикуват. Ако си виновен, веднага се самокритикувай.

Литвак предупреждава, че в отношенията между съпрузи и други близки хора неговият метод трябва да се използва само в краен случай – само когато не е възможно да се разрешат постоянните резки упреци или обиди по друг начин. Все пак психологическото айкидо предполага, че се дистанцирате от „нарушителя“ и не приемате неговата критика на сериозно. Ако постоянно се измъквате от семейните проблеми с помощта на айкидо, в крайна сметка можете да се отдалечите един от друг завинаги.

ОТКЪС ОТ КНИГАТА „ПСИХОЛОГИЧЕСКО АЙКИДО“:

 „Въведение

Никой не иска да влиза в конфликт. Когато конфликтите зачестят, човек мъчително търси изход.

Някои започват да ограничават комуникацията. В началото изглежда, че помага. Но това е временно решение. Нуждата от комуникация е подобна на нуждата от вода. Човек, изпаднал в условия на пълна самота, за пет-шест дни развива психоза, през която се появяват слухови и зрителни халюцинации. Комуникацията започва с халюцинаторни образи, които, разбира се, не могат да бъдат продуктивни и водят до смъртта на човек. Науката е установила, че именно поради това хората, оставени сами, умират преждевременно. Много от тях развиват изолация, срамежливост. Вече не избираш, а си избран. Но по-често нуждата от комуникация се отразява и тогава човек влиза в контакт с когото и да било, само за да не бъде сам.

Други хора (предимно силни личности, заемащи командни позиции) изискват безпрекословно подчинение, както в семейството, така и на работа. Тогава те престават да улавят постепенно нарастващото недоволство на тези, които зависят от тях. Когато възможностите за потискане се изчерпят, те понякога с болка, понякога с изненада забелязват, че всички са ги напуснали, и вярват, че са предадени.

Трети, без да се опитват да установят комуникация, сменят партньорите си, развеждат се, напускат работа, местят се в друг град и дори държава. Но не можете да избягате от себе си, от неспособността си да общувате. На ново място всичко започва отначало.

Четвърти сменят работата си, като често избират такава, която не изисква контакт с други хора. Но това също е временно.

Пети заместват продуктивната комуникация с алкохол или наркотици, като намират подходящата група хора. Но това е заместител на комуникацията. Към всички проблеми се добавя още един, може би по-страшен проблем от всички предишни.

Шести попадат в престъпни групи или секти.

Седми…

Но нека довърша изброяването на сурогатните начини, които заместват лукса на човешкото общуване. Има много от тях. Нека да разгледаме един начин да се насладите на общуването и да го предадете на партньора си!“

Манипулативната сила на токсичното мълчание

Решението да се дистанцирате от токсичните хора ще ви даде любовта

Психологът Марк Бартон: Ако минаваш през ада – минавай, без да спираш