„След като разберем, че пресичането на „реката на промяната“ е биологична, неврологична, химическа и дори генетична смърт на старото Аз, ние имаме власт над промяната и можем да насочим погледа си от другата страна на реката, към брега, който искаме да достигнем.“
~ Д-р Джо Диспенза ~
„Да пуснеш нещо да си отиде, не означава да избягаш от отговорност. Да пуснеш означава да си позволиш да бъдеш…“
~ Джак Корфийлд ~
Всеки човек има започнати, но незавършени цикли. Тези „висящи“ цикли източват или ограничават енергията на човека, забавят неговото развитие и в крайна сметка влияят негативно на неговото здраве. Състоянието на пребиваване в безкраен цикъл води до енергийни блокажи, застой и лишаване от радостта на живота.
Най-общо незавършените цикли могат да бъдат:
- Материални – Започваш нещо и не го завършваш. Това може да породи мръсотия или безпорядък – в къщата, на работното място, в отношенията и да се прояви под формата на разпръснати или ненужни предмети и отношения.
- Емоционални – Потискаш надигащ се гняв, който остава да тлее под повърхността. Получаваш обида, а негодуванието ти продължава неопределено време. Хленчиш и се оплакваш постоянно.
- Психични – Даваш обещание на някого, но не го изпълняваш и то остава да виси между вас. Възнамеряваш да направиш нещо, а не предприемаш нищо в желаната посока.
- Духовни – Направили са ти добро, а ти не благодариш. Трябва да благодариш дори за неприятностите и подлостите, тъй като същите осигуряват твоите житейски уроци.
Незавършеният цикъл ви държи в миналото и ви пречи да вървите напред, грижейки се за себе си. Ако цялото пространство в дома или в живота ви е претрупано, то вие не позволявате на новото да се появи там. Изчистването на циклите, тяхното финализиране или затваряне ще ви помогне да продължите напред, освобождавайки се от миналото за едно по-добро настояще.
Завършването на циклите представлява процес на освобождаване, но не само на физическо ниво. Най-важното е да се научите да се освобождавате от страха, който пречи да се разделите с неща, които вече не отговарят на потребностите и нивото ви.
Когато се научите да пускате нещата, да се отказвате от тях, това ще ви даде възможността да създавате нова житейска страница.
„Пускането” е както смирение, така и обновление на душата. То е да оставиш старото, за да отвориш врати на новото. Както почистването на дома и изхвърлянето на стари или нови, но непотребни вещи, отваря място и го освежава, така и вътрешният свят на човека има нужда да се почиства и подрежда.
„Пускането“ е отказ да имате очаквания.
„Пускането“ е признание, че не сте велики и всемогъщи, а сте човеци в развитие.
Душите искат красиви преживявания, свобода, лекота и споделеност. Колкото повече оставяте ненужното да си тръгне, толкова по-сигурни и стабилни ще се чувствате занапред.
Сезоните се менят, връзките приключват, хората остаряват и умират, компаниите затварят, парите свършват, удоволствията губят способността си да ви ощастливяват.
И тъй като животът непрекъснато се променя, когато нещо се появи на хоризонта ви, внимавайте как боравите с него, а дойде ли му времето, просто го пуснете.
Така ще откриете повече свобода, мир и комфорт.
Не напразно поговорката гласи: „Когато една врата се затваря, друга се отваря.“ Пускането и приемането вървят ръка за ръка, а промяната и загубата са неизбежни.
Карлос Кастанеда: Ако пътят ти няма сърце, то полза от него няма
