Кармичният път на Адолф Хитлер според Слава Севрюкова и Долорес Кенън

0
1539
прочитания

В книгата на Долорес Кенън „Между смъртта и живота. Разговори с отвъдното“, посредством метода на хипнотичната регресия са направени изводи за душата на Адолф Хитлер и окултни описания на нейното пребиваване след смъртта. В основата си те се припокриват, но и допълват от прозренията на българския феномен Слава Севрюкова. По отношение на отговорността на Хитлер за извършените от него дейния подходите обаче са различни.

СЛАВА СЕВРЮКОВА ЗА ХИТЛЕР:

            „В предход­ното си съществувание той е бил Нерон. Тога­ва е носил мощен творчески импулс, ала въпреки високото си положение в Рим, не е могъл да го реализира. Това се повтаря и в последното му въ­плъщение като нацистки лидер.“
            „Хитлер все още не се е проявил в плът и кръв на Земята. Това няма да е скоро… Подхвърлено дрипаво дете, в новата си инкарнация Хитлер ще е един бъдещ Гаврош. Няма да знае ни майка, ни баща. Така ще е, защото е оставил на света милиони деца сираци. Ще преживява в мизерна оскъдица. Ще бъде обиждан и бит. Ще му се присмиват и пренебрегват. Трябва да изживее хиляди „неправди“, да понесе огромни мъки. Това е цената за страданията на безчет човешки същества с прекършени по негова вина съдби. Ще „плати“ за жестокостта на най-голямата шестгодишна световна лудост на войната, която е предизвикал, отвързвайки слепите стихии на ада.

Душата на Хитлер, за разлика от тази на Сталин, не е толкова примитивна. По-слабо я притегля земната твърд. Затова, въпреки негативите си, ще се преражда през по-дълги времеви интервали. Това е не по-малко неприятно. Ще се топи, мъчително чистейки се, тук. Ще страда и Отвъд. Великата музика на Вселената изключва дисхармонията. Само огънят на Любовта изпепелява злото. Завинаги. Тъмната духовна същност на Хитлер ще се въплъщава много пъти на Земята през огромни времеви интервали. И това ще е все като пренебрегвано нещастно същество. Предстоящите негови въплъщения системно ще се повтарят дотогава, докато с неимоверни страдания изкупи натрупа­ните масиви от негативизъм.

В Адолф Хитлер е въплътен огромен тъмен дух, дошъл с мисия на Земята. Духът на паднал ангел.“

„До сетния си земен ден Хитлер не се разкайва за сатанинските дела. Не иска прошка от душите на мъртвите, които лекомислено е пратил на оня свят. Не спира змийското хоро в главата на низвергнатия диктатор. Така натрупва още по-черна карма. Повече от другите нацистки злодеи тази тъмна душа ще отговаря пред Висшата светлина за съзнателно извършения геноцид срещу Човечеството и здравия разум.“

Пожизненото възмездие за смъртен грях се проявява като нелечима болест.

КЛИЕНТИ НА ДОЛОРЕС КЕНЪН ЗА ХИТЛЕР:

            „Той не беше изпратен в болницата (в отвъдното), защото душата му не беше чак толкова увредена. Той беше изпратен в учебната част на този план – мястото за усамотение. Хитлер имаше нужда от време за спокоен размисъл, тъй като нервите му се бяха разстроили. Проблемът му през този живот беше, че той беше изключително креативен човек. Можеше да стане творчески гений, но нямаше възможност да го изяви, тъй като културата, в която беше отгледан, не предоставяше възможности за творчески изяви. В основата на неговата креативност лежеше невероятно количество енергия, типично за гениите. Тази енергия трябваше да намери някакъв друг отдушник, така че тя изкриви възгледа му за живота, а оттам и мисленето му и доведе до крайния резултат. Онова, което се случи, се отрази основно на кармата на баща му, а не толкова на неговата, тъй като коренът на проблема започна, когато баща му отказа да изучава творчески неща. Хитлер тръгна с добри намерения, искайки да стане художник или архитект, или нещо такова. Но не му беше разрешено да се развие в тази насока и енергията, която носеше, беше изкривена. Основната му грешка беше, че не съумя да изрази тази енергия в съзидателна форма – под друга форма, различна от творчеството. Така той я превърна в разрушителна сила. Това е основното, с което трябваше да се справи.

            Хитлер трябва да поеме своята част от вината. Но тя не може да бъде стоварена изцяло върху него, тъй като проблемът тръгна от тесните възгледи на баща му.

            Причината за фанатичността в действията му беше интензивността на творческите енергии. Ако вместо това беше успял да се развие като художник, щеше да бъде един луд и фанатичен художник. Но щеше да бъде възприеман като бохем. И нямаше да нарани никого, освен може би себе си.

Духовна практика е всеки човек, който срещнеш, всяка дума, която чуеш или е казана по твой адрес.

            Той не беше толкова увреден. Смахнат – да; увреден – не. Онова, от което основно се нуждаеше душата му в отвъдното, беше покой и време да сложи нещата в ред. В предишните му животи той пак е притежавал силен творчески импулс и е бил в ситуации, в които е успал да се развива. Но в този живот импулсът беше блокиран. Урокът, който трябваше да научи, беше да се справя с тази енергия, когато нещата не могат да станат по начина, по който той иска – да се справи с нея по начин, който да се впише в условията, в които трябва да живее. Но той не се е справил добре с този аспект. Това е основната част от кармата му, която ще трябва да преработи в някой бъдещ живот – да стане способен да се справя с нежелани ситуации.

            Хитлер издаде заповеди да бъдат убити милиони хора, но донякъде беше повлиян от хората около него. И той не извлече от това непосредствено физическо удоволствие, за разлика от извършителите. Той направи избиването на тези хора допустимо със заповедите си и това ще се отрази на неговата карма, но хората, построили и използвали газовите камери – пазачите и останалите, искаха и получиха непосредствено удоволствие от това да гледат как хората умират. Хитлер създаде политическа система , позволяваща това да се случи, макар и да запази собствените си ръце чисти от непосредствени убийства.  

            Хитлер беше срещу всяка раса, която не беше чисто германска – „арийска“, както я наричаше. Искаше любимата му Германия да бъде с пространство,  което да се разшири, където народът му да се множи и да се превърне в основна сила; да има огромна немска нация, която да влияе на целия свят с културата си. Искаше да унищожи всяка раса, която стоеше на пътя към тази цел. Ако беше успял да се превърне в творчески гений, той можеше без да изкривява душата си да допринесе за могъществото на култура на Германия, която така силно обичаше.“