Майкъл Нютън: Как заминалите души се свързват с обичаните живи, за да ги утешат

0
3448
прочитания
Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние.
Ако усетите присъствието на заминалия близък в период на скръб, това едновременно може да ви донесе утеха и да ви помогне да узнаете повече за собствената си вътрешна същност.

Един от най-потискащите периоди от човешкия живот, е мъката от отнетата близост на скъп починал човек, за когото хората мислят, че са загубили завинаги. В много от случаите почти единственото облекчение при дълбоката скръб, е възможността човек да се свърже отново с обичаната в този живот душа. За душите в духовния свят съществува само настояще време, така че, независимо колко дълго е отсъствал физически от живота ви, човекът, когото обичате, иска да знаете, че все още съществува в сегаш­ната реалност. Ако усетите присъствието на заминалия близък в период на скръб, това едновременно може да ви донесе утеха и да ви помогне да узнаете повече за собствената си вътрешна същност.

  • Телесното терапевтично докосване е тактически подход в мига на най-дълбока скръб

Целта на телесното докосване от страна на духа на починалия е да помогне на скърбящия да приеме загубата, като повярва, че раздялата е само промяна на реалността и не е окончателна. Очаква се това да позволи на опечаления да продължи напред и да изживее пълноценно собствения си живот.

Безплътните души използват метода на насоче­ните енергийни лъчи, за да докосват различни части от физическото тяло на живия скърбящ човек. Душите, които се връ­щат, за да утешат живите, търсят най-възприемчиви­те области за своята енергия, например задната част на ухото или прилагат докосване в центъра на гръдния кош, чрез насочване на енергиен лъч право към сърцето на страдащия човек.

Енергийният сигнал въздейства тера­певтично, когато се създадат мостове чрез телепатично предаване, свързващи две­те съзнания – на изпращащия и на приемащия енергията. При телесното свързване чрез предаване на мисли на страдащо физическо същество методът е физиологичен. То представлява леко докосване на телес­ни органи и извличане на определени емоционални реакции, което може да включва използване на сетивата. Умело насочените от заминалия дух енергийни лъчи могат да предизвикат чрез докосване разпознаване на вид, звук, вкус и мирис Смисълът на разпознаването е да се убеди скърбящият, че обичаният близък е все още жив.

Случай 1, описан при регресия: Намирам се на тавана, а тя е закрила лице и плаче. Първият ми опит я кара да вдигне глава. Въздъхва дълбоко, усеща нещо и поглежда нагоре. Тогава прила­гам разсейващата си техника – разпръскване на енергия във всички посо­ки от една централна точка на тавана. Обикновено един от тези лъчи улучва точното място… Главата… Или другаде. . Онова, което не е блокирано от отрицателна енергия

Случай 2: Ще се съсредоточа върху тила, точно над гръбнака. Разстилам енергията си и предизвиквам вибрации чрез докосването си. След това обхващам тила му с две ръце – за максимално въздействие. Мога да се върна винаги, когато се чувства ужасно потиснат и копнее за мен.

Случай 3: Хората, които плачат, не ме забавят. Техниката ми е да координирам вибрационните си резонанси с токовите вариации на гласните им струни, а след това да се оттласна към мозъка. По този начин регулирам енергията си така, че да постигна по-бързо съединяване на същността си с техните тела. Много скоро престават да плачат, без сами да знаят защо.

  • Тактика за свързване чрез олицетворяване с предмети

По време на регресия са разказвани интересни истории за използване на познати предмети, както при човека от следващия случай. Тъй като мъжете обикновено умират преди съпругите си, повечето енергийни техники са описани от тяхна гледна точка. Това не означава, че душите с мъжка ориентация са по-умели в лекуването, защото по-често им се налага да утешават.

Случай 4: Ако усилията ми веднага след смърт­та не доведат до желания резултат вникоя точка от тялото, работя с познати неща от дома. Избирам истински ценен за мен предмет, закойто жена ми знае, че е нещо много лично. Избрах пръстена си. Когато работя спредмети и хора, трябва да почакам, докато обстановката стане много спокойна. Трисед­мици след смъртта ми Хелън запали камината и седна пред нея с насълзени очи. Започнах като слях енергия­та си с огъня в камината, използвайки го като източник на топли­на и еластичност. Еластичната енергия е флуид. За да превърна душевната си енергия във флуид, се изисква силна концентрация и практика, защото той трябва да бъде светъл и ефирен. Огънят служи като катализатор на тази трансформация.Което е пълна противоположност на силния насо­чен лъч от енергия. Мога да постигна голямо въздействие, като внезапно преобразувам енергията си от флуид в сгъс­тено състояние и обратно. Промяната е едва долови­ма, но пробужда човешкото съзнание. Тази промяна на енер­гийната форма „гъделичка човешкия мозък“.

Хелън  се свърза с огъня, а чрез него – с мен. В един миг скръбта не бе така потискаща и аз се придвижих точ­но до върха на главата й. Тя почувства присъствието ми, макар и слабо. Не беше достатъчно. Тогава започнах да преобразувам енергията си, както описах, от сгъсте­но в ефирно разклонено състояние. Разделям я на две. Докато ефирната флуидна енергия докосва главата на Хелън , за да установя контакт, насочвам плътен лъч към кутийката, в която стои пръстенът ми, в едно от чекмеджетата на масата. Намерението ми е да разкрия ясна пътека от съзнани­ето й до пръстена. Затова използвам силен насочен лъч, който я направлява към пръстена. С моите напътствия бавно става, без сама да знае защо. Придвижва се като насън към масата и се поколебава. После отваря чекмеджето. Понеже пръсте­нът ми е в кутийката, продължавам да насочвам енер­гията си от съзнанието й към капака. Хелън  отваря кутийката, взема пръстена и го задържа. В пръстена все още е съхранена част от моя­та енергия. Нима не разбирате? Тя чувства енергията ми във върховете на двете разклонения. Това е двупосочен сигнал. Много ефективен. Сега изграждам мост между себе си, застанал от дяс­ната й страна, и пръстена отляво. Тя се обръща към мен и се усмихва. После Хелън  целува пръстена и казва: „Благодаря ти, скъпи, вече зная, че си с мен. Ще се опитам да бъда по-смела.“

Бих посъветвал всеки, който изпитва дълбока скръб от загубата на любим човек, да стори това, което пра­вят надарените ясновидци, за да открият изчезнали хо­ра. Вземете някакво бижу, дреха или друга вещ, принадлежала на починалия, подръжте я в позната и за двама­та обстановка, спокойно отворете съзнанието си и се освободете от всички странични мисли.

  • Контакт на отпътувалата душа с обичаните близки по време на съновидение

Скръбта, завладяла съзнанието, временно остава на за­ден план в мислите ни, когато спим. Дори ако сънят ни е неспокоен, подсъзнанието ни е по-отворено за възпри­емане. За съжаление скърбящият твърде често се буди от сън, който би могъл да съдържа послание, и така то се изплъзва от паметта, без да бъде правилно усвоено. Или символите и образите, които виждаме, не ни говорят нищо, или приемаме последователността от съновидения като желателно мислене, например, когато в съня виждаме себе си с човека, за когото скърбим.

Понякога на сутринта имаме по-ясна представа за стъпките, които трябва да изми­нем, за да превъзмогнем загубата. Разрешаването на проб­леми чрез поредица от съновидения е процес на духовна инкубация, който се нарича процедурен, защото сепоявя­ват образи, които ни учат как да продължим напред. Да­ли това прозрение идва от някъде извън самите нас? Ако сънят постепенно премине към духовен вид, навярно „тъкачите на сънища“ са ни посетили, за да ни помогнат в преодоляването на емоционалното страдание.

В духовните сънища участват нашите водачи, учи­тели и сродни души, изпълняващи ролята на пратеници, които ни подкрепят във вземането на решения. Не само когато скърбим, получаваме помощ по такъв начин. Та­зи духовна последователност от съновидения съдържа и спомени за преживяванията ни в други физически и без­плътни светове, включително и духовния. Често този вид поредици от съновидения по метафоричен начин ни разкриват тайни, които отключват вратата на сравненията между предишни животи и сегашния. Безсмъртният ни душевен характер не се про­меня много вразличните тела, така че тези сравнения съвсем не са странни. Какво прави любящата душа, за да ви помогне да стигнете до прозрение и приемане на тези неща в съня си?

Случай 5: Проектирам мислите си чрез оранжево-жълта светлина, като пламък на свещ, обграждам с нея главата й и изпращам послание за обич. Не постигам ефект. Тя не разбира, че съм до нея. Ще опитам чрез сън. Много по-лесно е да избера готов сън на майка ми, да вляза в  него, за да подготвя условия за по-естествен контакт, и да участвам. Искам да знае със сигурност, че аз съм в съня й. Можеш да промениш последователността на съ­ня, като се включиш в него. Влизам от другия край на полето, което тя сънува, като съчетавам енергийните си сигнали с мислите на майка си. Проектирам образа си такъв, както изглеждах при последна­та ни среща. Бавно пристъпвам през полето, докато тя свикне с присъствието ми. Махам й, усмихвам се и отивам при нея. Прегръщаме се и сега изпращам към спящото й тяло вълни от живителна енергия. Картината се издига до по-високо ниво на съзнател­ност за нея. Искам да се уверя, че ще помни съня, когато се събуди. Влиянието на подобни ярки сънища е огромно. Когато майка ми се събуди, в съзнанието й остава ярко впе­чатление за двете ни сред този пейзаж и тя подозира, че съм с нея. С течение на времето споменът става толкова реален, че започва да се чувства сигурна.

Дали придвижването на образа от подсъзнателната в съзнателната реалност става благодарение на трансфера на енергия? Да, това е процес на филтриране, при който продължавам да изпращам енергийни вълни към нея и през следващите няколко дни, докато започне да приема мисълта за отпътуването ми. Искам да повярва, че все още съм част от нея и винаги ще бъда.

Душите – „тъкачи на сънища“ внушават съновидения по два различни начина:

1.  Промяна на сън. В този случай безплътният влиза в съзнанието на спящия и частично променя вече съществуващ сън. Това е техника на намеса, при която душите се включват като актьори между репликите на разиграваща се пиеса така, че спящият не усеща настъпилата промяна в сценария.

2.  Създаване на сън. В този случай душата сама изгражда и внушава нов сън, като втъкава образите в смислено изложение, съответстващо на целта й. Създаването или променянето на сцени в съзнанието на сънуващия трябва да предаде послание. Виждам в това израз на обич и подкрепа. Ако внушаването на сън не е извършено умело и не се получи смислен сън, на сутринта спящият има само откъслечни спомени или не помни нищо от съня.

  • Предаване на послания на заминалите души чрез децата

Когато душите срещат трудности при опитите си да стигнат до съзнанието на скърбящ възрастен, понякога използват децата, за да предадат своите послания. Де­цата са по-възприемчиви за духовете, защото в съзнани­ето им все още не са изградени бариерите на съмнение в свръхестественото. Често детето, избрано за проводник, е член на семейството на починалия. Това пома­га на духа, опитващ се да достигне до жив роднина, осо­бено от същия дом.

  • Контакт в позната обстановка

Живите, които са стигнали до фазата на при­емане в процеса на скръб, биха получили утеха, като знаят, че хората, които обичат, все още бдят над тях. Но има и такива, които никога не възприемат нищо. Душите не се отказват лесно от нас. Друг начин ду­ховете да ни докоснат е чрез обстановката, свързана със спомените ни. Тези контакти постигат въздействие до­ри върху съзнания, заключени за всички останали форми на духовно общуване.

Например може душата да стигне до вътрешното съзнание на обичания човек чрез обонянието, като се свърже с обстановка, позната и за двамата. Използването на сетивата от душите допълва общува­нето с подсъзнанието. В един от случаите починалата Нанси използва градината си, и по-точно розовия храст, за да достигне до Чарлз. Един уикенд, докато върви замислено през градината, той доближава няколко бели рози, които се подават през оградата от двора на съседите. Долавя уханието им. Именно това очаква Нанси и бързо прониква в съзнанието му, а да го накара да си спомни за нея.

Понякога духовете предпочитат да общуват с нас чрез идеи.

6. Непознатите като пратеници на

Когато страдаме от раздялата с хора, които обичаме, те могат да дойдат при нас по загадъчен начин, често когато сме в унес, близък до алфа-състояние. В един от описаните случаи при среща с напълно непозната жена, разказващият придобива увереност, че преродилата се душа на любимата му Джулия е дошла при него, за да му покаже, че наис­тина не я е загубил.

Връзката с Висшите светове е най-голямо благо. Как е възможна?