Границата е разделителна линия, която отделя едно нещо от друго. Границите биват външни и вътрешни, териториални, времеви, психологически и т.н. Психологическите граници са условната линия между вашия вътрешен свят и вътрешния свят на другия човек. Те показват, кое е „наше“ и кое е „чуждо“, кое е приемливо за нас и кое не е. Личните граници се проявяват в нашето поведение и светоусещане, във взаимодействието ни с обкръжаващия свят и със самите нас. Осъзнаването на нашите собствени граници ни помага да съхраняваме и отстояваме себе си. Границите ни дават усещане за идентичност, самодостатъчност и увереност, затова стремежът ни към тях е нещо естествено и противостоящо на хаоса. Вътрешните граници са невидими, но за тяхното съществуване съобщават нашите чувства и мисли. Например чувството на болка, предизвикано от събеседник, говори за това, че трябва да предпазим чувствата си чрез ограничаване на контактите с този човек. Чувството за срам сигнализира за неприемане на собственото ни поведение и е възможност да се коригираме в допустимите граници. Вината е израз на очакванията от себе си – реални или нереални. Радостта ни помага да осъзнаем полезните и приятните за нас неща. Стремежът ни към тях трябва да се засилва съзнателно.

Вътрешните ни граници се оформят чрез взаимоотношенията с околния свят, чрез осъзнаване на собствените мисли и преживявания, чрез откриването на смисъла и предназначението на индивидуалния ни живот.

Проверете дали имате проблеми с утвърждаването и нарушаването на личните ви граници.

Човек има проблеми с разбирането и защитата на своите лични граници, когато:

  • често се обижда;
  • не знае какво иска;
  • затруднява се при правенето на избор и при вземането на решения;
  • постоянно се нуждае от помощ или съвет;
  • лесно взема решения, когато се отнася за други хора в желанието си да им помогне;
  • често се чувства виновен пред други хора, защитава се за неща, за които не се чувства виновен или никога не се чувства виновен;
  • изпитва силно противоречиви емоции в отношенията с близки хора;
  • не знае как да изразява своите желания и чувства;
  • не умее да отказва на други хора;
  • трудно отстоява правата си;
  • струва му се, че хората се възползват от него;
  • въвлича се в безсмислени спорове и конфликти;
  • отдава се на или се привлича от непознати;
  • струва му се, че връзките му са или невероятни, или ужасни;

Срещате ли тези състояния в себе си? Ако преобладават утвърдителните ви отговори, вие вероятно не се чувствате комфортно в собствената си кожа или сте в процес на регулиране и опознаване на границите си.

Хората осъзнават своите психологични граници особено тогава, когато някой се опита да ги наруши.

Дори без наличието на злонамереност, определени житейски обстоятелства могат да доведат до пресичане на линията на човешката неприкосновеност.

Кои са четирите широкоразпространени гранични нарушения и неадекватно взаимодействие между хората и техните лични пространства?

  1. Данните за личния живот на човека

Хората са любопитни за лични истории. Тези истории помагат в реализирането на сложни отношения, при намирането на рецепти за собственото щастие или за повдигане на личното самочувствие. Много хора се чувстват щастливи и самодоволни, когато слушат истории за премеждията на други хора, с тайната мисъл, че: „Аз не съм такъв глупак (нещастник).“

Продължителните или често повтарящи се чужди истории не винаги играят познавателна роля за хората. Често терапевтичният ефект е само за техните автори. Не всяка лична информация е интересна и приятна за хората, дори и в еднократната й споделеност. Малцина са тези, които откровено ще кажат, че чуждите емоции не ги интересуват. Повечето хора слушат чужди лични истории от добро възпитание, затова, когато вие откровеничите, убедете се доколко вашите словоизлеяния са желателни за събеседниците ви. Не отваряйте личните си граници и не нахлувайте в чуждите без нужда.

  1. Скокът към близки отношения

Често се случва току-що срещнали се хора незабавно да установят близки отношения. Те веднага преминават към фамилиарното „ти“ общуване и започват да задават лични и  интимни въпроси. По свойски начин някои настояват да бъдат опитани техните домашно приготвени изделия или посягат да прегърнат и целунат на раздяла.

Ако опонентът започне да негодува от фамилиарността, те констатират: „Мислех, че си нормален човек.“ Тази натрапчива сърдечност е нарушаване на границите на околните.

Преди да разкриете душата си, уверете се, че това е приемливо в конкретната ситуация и че събеседниците ви ще толерират това.

  1. Любовта от пръв поглед и несподелената любов

Някои хора страдат мълчаливо и в неизвестност, а други се опитват да изградят отношения с човека, в когото са влюбени от пръв поглед. И в двата случая обектът на любовта не е попитан за неговото отношение към това чувство. Както замечтаният поглед и въздишките, така и „непреднамерените срещи“ пред вратата, преследването с цел провеждане на разговор може значително да досадят на обекта на несподеленото любовно чувство. Признаците на внимание обикновено оказват обратен ефект. „Преследваните“ се чувстват ограничени или принудени да отговорят на нарушителите на техните лични пространства или прибягват към грубост. Знаците на натрапено внимание могат да  причинят гняв и агресия у другите. Несподелено или внезапно влюбените волно или неволно се превръщат в нарушители на чужди граници.

  1. Безвъзмездната помощ

Принципно е похвално да се помага на другите, особено когато помощникът не чака възнаграждение за това, а го прави по повеля на душата си. Много са хората, които се нуждаят от подкрепа, а не винаги могат да си я позволят.

При липса на мяра обаче помощникът може да се увлече и под благовидни намерения да навлезе в неприкосновената територия на този, на когото помага. Докато напредва в своята загриженост към „бедния и нещастния“, оказващият помощ навлиза в „чуждата собственост“ като в собствена. Още по – отблъскващо е това състояние, когато обектът на помощта е здрав и дееспособен.

За кои други гранични нарушения на личната неприкосновеност се сещате вие?

Лесно могат да бъдат нарушени границите на човека, когато той не познава или не уважава себе си. Осъзнатият и разбиращ себе си човек уверено и спокойно пристъпва към оптимизиране и опазването на тези граници. Той старателно съблюдава  зоната за ненамеса и на хората, които присъстват в живота му.

Проверете дали се нарушават границите на вашата личностhttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/граници.на.личността-1024x644.jpghttp://nar-mag.com/wp-content/uploads/2017/01/граници.на.личността-150x150.jpg Редактор Профилактика на стреса,,
Границата е разделителна линия, която отделя едно нещо от друго. Границите биват външни и вътрешни, териториални, времеви, психологически и т.н. Психологическите граници са условната линия между вашия вътрешен свят и вътрешния свят на другия човек. Те показват, кое е „наше“ и кое е „чуждо“, кое е приемливо за нас...
Границата е разделителна линия, която отделя едно нещо от друго. Границите биват външни и вътрешни, териториални, времеви, психологически и т.н. Психологическите граници са условната линия между вашия вътрешен свят и вътрешния свят на другия човек. Те показват, <strong>кое е „наше“ и кое е „чуждо“, кое е приемливо за нас и кое не е.</strong> Личните граници се проявяват в нашето поведение и светоусещане, във взаимодействието ни с обкръжаващия свят и със самите нас. <strong>Осъзнаването на</strong><strong> нашите собствени граници ни помага да </strong><strong>съхраняваме и </strong><strong>отстояваме себе си.</strong> Границите ни дават усещане за <strong>идентичност</strong>, <strong>самодостатъчност и увереност</strong>, затова стремежът ни към тях е нещо естествено и противостоящо на хаоса. Вътрешните граници са невидими, но за тяхното съществуване съобщават нашите чувства и мисли. Например <em>ч</em><em>увството на болка</em>, предизвикано от събеседник, говори за това, че трябва да предпазим чувствата си чрез ограничаване на контактите с този човек. <em>Чувството</em> <em>за срам</em> сигнализира за неприемане на собственото ни поведение и е възможност да се коригираме в допустимите граници. <em>Вината</em> е израз на очакванията от себе си – реални или нереални. <em>Радостта</em> ни помага да осъзнаем полезните и приятните за нас неща. Стремежът ни към тях трябва да се засилва съзнателно. Вътрешните ни граници се оформят чрез взаимоотношенията с околния свят, чрез осъзнаване на собствените мисли и преживявания, чрез откриването на смисъла и предназначението на индивидуалния ни живот. <em>Проверете дали имате проблеми с утвърждаването и нарушаването на личните ви граници.</em> <strong>Човек има п</strong><strong>роблеми с разбирането и защитата на своите лични граници</strong><strong>, когато:</strong> <ul> <li>често се обижда;</li> <li>не знае какво иска;</li> <li>затруднява се при правенето на избор и при вземането на решения;</li> <li>постоянно се нуждае от помощ или съвет;</li> <li>лесно взема решения, когато се отнася за други хора в желанието си да им помогне;</li> <li>често се чувства виновен пред други хора, защитава се за неща, за които не се чувства виновен или никога не се чувства виновен;</li> <li>изпитва силно противоречиви емоции в отношенията с близки хора;</li> <li>не знае как да изразява своите желания и чувства;</li> <li>не умее да отказва на други хора;</li> <li>трудно отстоява правата си;</li> <li>струва му се, че хората се възползват от него;</li> <li>въвлича се в безсмислени спорове и конфликти;</li> <li>отдава се на или се привлича от непознати;</li> <li>струва му се, че връзките му са или невероятни, или ужасни;</li> </ul> <em>Срещате ли тези състояния в себе си? Ако преобладават утвърдителните ви отговори, вие вероятно не се чувствате комфортно в собствената си кожа или сте в процес на регулиране и опознаване на границите си.</em> <strong>Хората о</strong><strong>съзнава</strong><strong>т</strong><strong> своите психологични граници </strong><strong>особено </strong><strong>тогава, когато някой се опита да ги наруши</strong><strong>.</strong> Дори без наличието на злонамереност, определени житейски обстоятелства могат да доведат до пресичане на линията на човешката неприкосновеност. <em>Кои са четирите широкоразпространени гранични нарушения и неадекватно взаимодействие между хората и техните лични пространства?</em> <ol> <li><span style="color: #ff00ff;"><strong> Данните за личния живот на човека</strong></span></li> </ol> Хората са любопитни за лични истории. Тези истории помагат в реализирането на сложни отношения, при намирането на рецепти за собственото щастие или за повдигане на личното самочувствие. Много хора се чувстват щастливи и самодоволни, когато слушат истории за премеждията на други хора, с тайната мисъл, че: "Аз не съм такъв глупак (нещастник)." Продължителните или често повтарящи се чужди истории не винаги играят познавателна роля за хората. Често терапевтичният ефект е само за техните автори. Не всяка лична информация е интересна и приятна за хората, дори и в еднократната й споделеност. Малцина са тези, които откровено ще кажат, че чуждите емоции не ги интересуват. Повечето хора слушат чужди лични истории от добро възпитание, затова, когато вие откровеничите, убедете се доколко вашите словоизлеяния са желателни за събеседниците ви. Не отваряйте личните си граници и не нахлувайте в чуждите без нужда. <ol start="2"> <li><span style="color: #ff00ff;"><strong> Скокът към близки отношения</strong></span></li> </ol> Често се случва току-що срещнали се хора незабавно да установят близки отношения. Те веднага преминават към фамилиарното „ти“ общуване и започват да задават лични и  интимни въпроси. По свойски начин някои настояват да бъдат опитани техните домашно приготвени изделия или посягат да прегърнат и целунат на раздяла. Ако опонентът започне да негодува от фамилиарността, те констатират: "Мислех, че си нормален човек." Тази натрапчива сърдечност е нарушаване на границите на околните. Преди да разкриете душата си, уверете се, че това е приемливо в конкретната ситуация и че събеседниците ви ще толерират това. <ol start="3"> <li><span style="color: #ff00ff;"><strong> Любовта от пръв поглед и несподелената любов</strong></span></li> </ol> Някои хора страдат мълчаливо и в неизвестност, а други се опитват да изградят отношения с човека, в когото са влюбени от пръв поглед. И в двата случая обектът на любовта не е попитан за неговото отношение към това чувство. Както замечтаният поглед и въздишките, така и "непреднамерените срещи" пред вратата, преследването с цел провеждане на разговор може значително да досадят на обекта на несподеленото любовно чувство. Признаците на внимание обикновено оказват обратен ефект. „Преследваните“ се чувстват ограничени или принудени да отговорят на нарушителите на техните лични пространства или прибягват към грубост. Знаците на натрапено внимание могат да  причинят гняв и агресия у другите. Несподелено или внезапно влюбените волно или неволно се превръщат в нарушители на чужди граници. <ol start="4"> <li><span style="color: #ff00ff;"><strong> Безвъзмездната помощ</strong></span></li> </ol> Принципно е похвално да се помага на другите, особено когато помощникът не чака възнаграждение за това, а го прави по повеля на душата си. Много са хората, които се нуждаят от подкрепа, а не винаги могат да си я позволят. При липса на мяра обаче помощникът може да се увлече и под благовидни намерения да навлезе в неприкосновената територия на този, на когото помага. Докато напредва в своята загриженост към „бедния и нещастния“, оказващият помощ навлиза в „чуждата собственост“ като в собствена. Още по - отблъскващо е това състояние, когато обектът на помощта е здрав и дееспособен. <em>За кои други гранични нарушения на личната неприкосновеност се сещате вие?</em> <strong>Лесно могат да бъдат нарушени границите на човека, когато той не познава или не уважава себе си</strong><strong>.</strong> <strong>Осъзнатият и разбиращ себе си човек уверено и спокойно пристъпва към оптимизиране и опазването на тези граници. Той старателно съблюдава  зоната за ненамеса и на хората, които присъстват в живота му.</strong>

Няма коментари

Отговори