„Ако се молите да надмогнете своя аз, да направите любовта независима от човешките ценности, да осъзнаете, че натрупването на любов към Бога е главният смисъл на съществуването ви на този свят, ще престанете да сте зависими от човешките ценности. Тогава вътрешната агресия ще изчезне и ще оздравеете.“ (Сергей Лазарев)
Човешките ценности започват от нашите желания, от живота ни, от това, което наричаме „благополучна съдба“. Докато има неприятности, човек по-малко е вкопчен в човешките ценности, значи подсъзнателната му агресивност е по-слаба, ориентацията му към любовта – по-голяма, и той съответно е здрав. Щом се сбъднат всички желания, вкопчването рязко нараства и пламва подсъзнателната агресивност… Психолозите до днес не могат да обяснят един факт: човек получава престижна длъжност, големи пари и най-неочаквано се самоубива. Друг факт: в Швейцария, най-стабилната и най-благополучната страна в света, процентът на самоубийствата е най-висок. Тук действа един и съши механизъм. Америка е символ на сбъдването на всички желания. Това е страна, която най-желязно е ориентирана към човешките ценности…. От 1994 Америка силно „повлече“ целия свят към човешките ценности. Тоест към благополучен живот, сбъдване на желанията, осъществяване на цели и задачи. Значи, за да не загине човечеството, в Америка трябва да започне рухване на благополучния живот, крах на желанията и надеждите. Това може да се проявява като влошаване на икономическото положение, влошаване на здравето – и на физическото, и на психическото, особено при новородените, като безплодие, терористични актове, стихийни бедствия и т. н. Но тъй като Америка е страна на емигранти и неин енергетичен лидер е Ню Йорк, където най-напред пристигат всички емигранти, то и най-много проблеми най-вероятно ще възникват на територията на Ню Йорк. Колкото по-готова бъде Америка да приеме новия светоглед, който се ражда в Русия, толкова по-лесно ще й бъде да превъзмогне предстоящите й трудности…
Накратко ще ви изброя човешките ценности. Първият пласт са материалните ценности. Показателят за вкопчеността ни в тях е невъзможността да приемем загубата им. Това поражда агресия. Поражда съжаление, страх, завист, обида, нежелание за живот. И колкото по-голяма е агресията, толкова по-силно сте вкопчени в тях и съответно толкова по-малко ще имате онова, заради което убивате любовта. Ако парите за вас се „затварят“ (прекалена привързаност) сто, че и повече процента, значи или нямате пари, или имате, но нямате здраве и живот.
Следват духовните ценности. Единият пласт са отношенията с близките. Следващият – способностите и интелектът, т. е. Съвършенството. В основата на духовните отношения, на интелекта и способностите лежи един по-фин пласт. Това е духовността, нравствеността, благородството, идеалите, принципите, целите. Мечтите и надеждите. Чрез тези понятия ние влизаме в контакт с бъдещето.
Следват благополучието, желанието, волята и самият живот. Да погледнем духовните ценности още веднъж. Вкопчеността в отношенията поражда повишена обидчивост, ревност, подозрителност или нежелание за живот. Когато отношенията се късат, започват кавги и изневери. Ако отношенията са „затворени“ (прекалена привързаност) над сто процента, това означава или липса на семейство, или липса на нормални семейни отношения, или – при нормално, здраво семейство – болест и смърт.
Ако се „затварят“ (прекалена привързаност) способностите и интелектът, това означава или пълен провал в работата и поредица несполуки и измами, или – при сполуки и успех – отслабване на паметта и способностите или тежко заболяване. Ако се „затваря“ контактът с бъдещето – това е или смърт, или рак, диабет, множествена склероза, псориазис или безплодие. Бъдещето се затваря тогава, когато сме прекалено вкопчени в него.
Лазарев: Духовни антидоти за безплодието и принудителното пречистване на човечеството
Капан на Малтус или как новите малтусианци прилагат идеята за депопулация на населението
