nar-mag.com. Сайтът, който Ви обича

Изкуственият интелект борави с информация, която му е подадена, информация, идваща от миналото. Интуицията е умът на душата, а душата знае неща, които ще станат тепърва.

Според духовните учения на суфи ордена Накшбанди-Хакани, и звукът, и тишината представляват форми на звуци. Чуваемият звук е звукът на Известното, а тишината е звукът на Неизвестното. Крайната цел е да се достигне до последната станция на Сърцето - Океана на Божествената сила.

Наказанието с мълчание е емоционална гилотина, нещо много незряло, много манипулативно и много егоистично. В дългосрочен план наказването с мълчание е пасивна агресия и изобщо не работи.

Мъжът е онази форма на живот, която не променя нищо, докато работи. А жената е форма на живот, която винаги подобрява дори това, което работи добре. Когато мъжът говори, той винаги просто предава информация. Когато една жена говори, винаги има втори смисъл.

Според Вадим Зеланд душата, за разлика от ума, не използва обозначения. Тя не мисли и не говори, а чувства или знае. Откакто умът започна да мисли в абстрактни категории, връзката между душата и разума постепенно се атрофира.

Михаил Врубел (1856-1910) е руски художник, който съчетава древната византийска традиция и модерната живопис. Творецът е завладян от поемата „Демон“ на Михаил Лермонтов, вследствие на което в названието на голяма част от картините му започва да присъства думата "демон", в съответствие на нарисуваните демонични персонажи.

Главната причина за болестите се дължи на дисхармонията между двойника и физическото тяло. Двойникът е апарат, чрез който се проявяват силите на природата, физическото тяло живее благодарение на своя двойник и ако отношенията между тялото и двойника не са правилни и хармонични, зараждат се ред болезнени състояния.

Като най-значим мистик на физическото безсмъртие и духовен материалист Лупелий отрича смъртта като най-ужасния от всички човешки предразсъдъци. Лъжата, жалването и бягството от отговорност са белези на аморалността и разложението. Човек сам изобретява смъртта, за да сложи край на страданията и мъките, които сам поражда.

Човешките ценности започват от нашите желания, от живота ни, от това, което наричаме „благополучна съдба". Докато има неприятности, човек по-малко е вкопчен в човешките ценности, значи подсъзнателната му агресивност е по-слаба, ориентацията му към любовта - по-голяма, и той съответно е здрав. Щом се сбъднат всички желания, вкопчването рязко нараства и пламва подсъзнателната агресивност.

Почти всеки мъж има Главна или Съдбоносна жена. Обикновено той я среща, след като е изпитал поредица от страсти. Неминуемо между тях започват конфликти или недоразумения, често придружени със силни чувства. Но когато мъжът и жената се разделят, отношенията им придобиват трагичен заряд. В последствие мъжът „умира“, сякаш е загубил източника си на енергия.