Последното завещание на Учителя Беинса Дуно
„Учителят е болен и е на легло. Методи Константинов се приближава към Него и Го запитва, защото вижда колко е лошо положението Му: „Учителю, ще останете ли на земята?“ Той кимва отрицателно с глава. След малко казва на Методи: „Телото не е важно. Милиони тела загинаха по бойните полета. Духът е важен.“
На следващия ден Методи е пак при леглото Му. Той отново търси отговор от Учителя. Чува думите Му: „Аз съм си свършил работата на Земята, за която съм дошъл и ще си отида. Но вас, духовете ще заключа всички тук на Земята, но да не се огранича, ще оставя ключовете и който си свърши работата ще си отключи сам и ще дойде при Мене.“
На третия ден Методи е пак при леглото на Учителя. Чува думите Му: „Какво са Бетовен, Исус или Дънов? Това са фикции. Духът е този, който движи светът. Аз трябваше да свърша работата си на Земята. Аз я свърших, а вас ще заключа на Земята докато не свършите вашата работа, за която сте дошли. От нея няма да излезете докато всеки един от вас не си свърши работата. В Мен е ключът. В Моите ръце е ключът на вашето избавление.“ Методи се вторачва в ръцете Му, а Учителят леко повдига едната си ръка, отмества ръката си в страни и посочва към масата, на която са наредени няколко томчета беседи от Неговото Слово. Методи проследява жеста Му и чува думите Му: „Ето, там е ключът. Там е вълшебният ключ.“
Учителя: Будни бъдете и косъм няма да падне от вас
