Силният, енергичният човек, който има воля, опит и интелект, въпреки всички тези качества може да стигне до пълен крах, поради незнанието на законите, управляващи Вселената. Ако човек не познава духовните закони, то той се уподобява на този, който кара кола, без да познава законите за движение по пътищата. Дори и този, който не познава тези правила, но пази любовта в душата си, интуитивно ще се държи по същия начин както и онзи, който ги познава. Любовта и добродушието, дори и в случаите на непознаване на духовните закони, ни позволяват да оцелеем по пътя, наречен живот.
ПРИЛЕПВАНЕ (ПРИСТРАСТЯВАНЕ) КЪМ ЧОВЕШКИТЕ СТОЙНОСТИ
Стойностите, към които човек се пристрастява, превръщайки ги в абсолютна цел (самоцел) в своя живот са: ЗЕМНИ БЛАГА, ПАРИ, ДУХОВНИ СТОЙНОСТИ, ЛЮБОВТА КЪМ ХОРАТА, ВЯРАТА, БОЖЕСТВЕНОТО ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ, СЪВЪРШЕНСТВОТО, БЛАГОПОЛУЧНАТА СЪДБА, УСЕЩАНЕТО ЗА ОСОБЕНОТО СИ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ (поражда високомерие и усещане за изключителност и се лекува с разрушаване на съдбата и съдбовни удари), РАЖДАНЕ НА ДЕТЕ, ТВОРЧЕСТВО, КОНТРОЛ НАД СИТУАЦИЯ (пораждат: ревност, гордост, презрение, страх от загуба, обида, осъждане, нежелание за живот, желание да натрапиш волята си на другите).
Признакът на прилепването е нежеланието и неумението да се понесе болката при загуба и унижение на стойностите.
Всяка стойност, която човек абсолютизира, в последствие се загубва.
Ако обичате нещо повече от Бога, след това започвате да ненавиждате същото това нещо.
Когато човек превръща в цел и в смисъл на живота си всичко друго освен Бог, душата започва да събира агресия, водеща към нещастия, болести и смърт. Болестта е следствие от натрупана агресия. А агресията – това е следствие от невярна система от стойности. Болестта спира неправилното ни възприемане на света. Главната причина за болестите е желанието да превърнем човешките стойности, дори и най-висшите от тях, в по-висши от любовта ни към Бога.
Бог ни откъсва от това, което ние превръщаме във висше щастие, тъй като душата загива, ако се привърже към нещо повече, отколкото към Бога. Човешките стойности не бива да бъдат самоцел, а средство за изпитване, съхраняване и увеличаване на любовта в душата, любов без претенции.
Бог – това е най-висшата стойност и възвръщането към Него е висшата човешка стойност.
Чрез любовта в нашата душа ние се съединяваме с Бога. Усещането на Бога в душата – това е безкрайна любов без претенции, без условия, без изисквания.
Любовта към Бога в обикновения живот се проявява като вътрешна любов към обкръжаващия ни свят, независеща от нищо. Ако се опитваме да я поставяме в зависимост от нещо, това чувство намалява и ние започваме да боледуваме и да умираме.
Колкото е по-високо чувството любов, което човек изпитва, колкото по-малко претенции има в любовта, толкова е по-голям запасът от твърдост спрямо унижението на това чувство и толкова по-близо до Бога е човек.
ПРИМЕРИ ЗА ПОЯВА НА БОЛЕСТИ ИЛИ НЕСПОЛУКИ ПОРАДИ АБСОЛЮТИЗАЦИЯ НА ЧОВЕШКИ СТОЙНОСТИ
Ако човек получава висока заплата незаслужено и вижда, че за същия труд другите получават много по-малко, то това повишава прилепването към благополучната съдба. Душата става горда и агресивна. Проява на пристрастеност към бъдещето и към благополучната съдба е например когато човек се обижда на тези, които му причиняват неприятности не само в настоящето, но и неприятности, насочени към бъдещето и когато се разстройва по повод несполуки, разваляне на планове, на кариера или престиж и не може да ги приеме. Всичко това се лекува с унижение, с разваляне на съдбата и плановете на човека. Този, който има повишен контакт с бъдещето, извършва голям скок в развитието си, но ако абсолютизира бъдещето и го смята за висше щастие, той получава висше наказание: изчезват желанието да ражда, да твори и да съзидава. Прилепването към бьдещето води до голяма страхливост, дори понякога тя се превръщаше в паническа поради неосъзнаването, че Бог твори настоящето и бъдещето. Ако един мъж в живота си често се обижда на жените, има лошо мнение за тях или за онези, които са наскърбявали неговите чувства и доверие, то той е един бъдещ импотент.
Прилепването към любим човек причинява агресия чрез ревност и ненавист, която води до появата на болест и до загуба на обекта на любовта. Ако любовта към другия човек стане абсолютна цел, контактът с Бога започва рязко да намалява, а това е заплашва човешката душа. Животът може да бъде спасен единствено чрез загубата на тази любов и чрез жестокото отношение на обкръжаващите. Любовта към хората – това е огромно щacmue и богатство. Но ако я поставяме по-високо от Бога, тя се обръща в нещастие. Любовта ни към хората не може да бъде самоцел – тя е само средство за любовта ни към Бога.
Ние се подхранваме от целта, придобиваме сили. Но ако превръщаме в цел любимия си човек, ние отнемаме от него сили и любов, а това представлява грабеж. Майките, обичайки безумно своите деца, несъзнателно крадат от тяхното здраве и щастие.
Духовността е още по-голямо щастие и то е онова, което прави човека Човек. Но тя е още по-голямо нещастие, ако се превърне в цел и смисъл на живота. Целта и смисълът на живота са любовта към Бога и съединението с него. Духовността и Бог не са едно и също нещо. Абсолютизирането на духовността води до презиране и осъждане на хората, които не са способни на нравственост и духовна ориентация.
Не бива да се презират нито безпаричнume, нumo бедните духом. Превръщането на парите или духовността в цел води до тяхната загуба. Ако човек превръща парите в своя цел, неговите деца се раждат бедни, за да пречистят душата си, или сами се отказват от тях, за да оцелеят. Ако родителите превръщат в цел духовността, децата се раждат бездуховни или сами се отказват от духовността, не желаят да развиват интелекта си, способностите си, нравствеността си.
ХОРАТА СА ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВИ, САМО КОГАТО ГЛАВНАТА СТОЙНОСТНА СИСТЕМА ИЗЛИЗА ЗАД ПРЕДЕЛИТЕ НА ЕДИН ИЛИ НЯКОЛКО ЖИВОТА
Ние се връщаме вкъщи, кракът ни е на стъпалото. В дадения момент това е цел. Като вдигнем погледа си, ще видим стълбищната площадка. Тя също е цел, но твърде висока. Но ако тя се абсолютизира, ние ще пренощуваме на площадката. Ние не виждаме вратата на апартамента си, но се стрем към нея, за да я отворим и да влезем в дома си. Така всеки човек, който не вижда Бога, трябва да се стреми да се завърне при него, съхранявайки приоритета на тази цел.
Всичко, което обичаме в този живот, всички човешки стойности изсмукват от нас сила, любов и енергия. А Бог дава всичко. Ако обичаме Бога повече от всичко останало, както и живота, то ние получаваме повече сила и любов, отколкото отдаваме, и този остатък оставяме за себе си и за потомците си. Ако започнем да обичаме нещо повече от Бога, душата ни става зависима от нещото и тогава чувството любов угасва и се появяват претенции. Появява се агресия, а оттам и болестите и нещастията. Оказва се, че на фино ниво ние непрестанно храним душите на потомците си чрез своята любов. Ако обичаме нещо повече от Бога, ние отдаваме повече, отколкото получаваме и тогава започва деградацията на душата чрез вземане на любов от душите на потомците си и от нашите души. С цел съхраняване на човешката душа, от нея се отнема онова, към което тя се е пристрастила, онова, което е обичала повече от Бога. И ако човек приеме това и се устреми кьм Бог, тогава той влиза в равновесие и спасява душата си.
Започнем ли да вършим нещо и да го превръщаме във Висша цел и щастие, това е първият признак, че любовта към Бога отслабва. Като втора крачка ние започваме да се боим, да съжаляваме, да проявяваме претенции, да поставяме условия. Третата крачка – това вече е пряката агресия, обидата, ненавистта, осъждането и презрението. Две са линиите човешки стойности. Първата линия се реализира като любов към света и хората. В основата й е желанието да имаме семейство и да обичаме любимия човек. В основата на любовта към любимия лежи желанието да имаме деца от него, тоест инстинктът за размножение, на който е базиран инстинктът за творчество и съзидание.
Колкото са по-значими човешките стойности, толкова по-близо сме до Бога. Но въпреки всичко те си остават човешки стойности и затова подлежат на разрушение, тоест на съзидание в ново качество. Втората линия на стойностите е свързана с развитието. В основата на способностите и интелекта е заложена ценността на съвършенството, в чиято основа е съдбата. В основата на съдбата пък е бъдещето.
Ако човек превърне линията на любовта към хората и към света в своя абсолютна цел, тогава се появяват ревността и специфични болести, а те се лекуват чрез предателства, кавги, обиди и изневери. При желание линията на съвършенството и развитието да се превърне във висша стойност се появяват болестите на гордостта, които се лекуват с неуспехи, измами, несправедливи оскърбления и обиди, неприятности от съдбовен характер, разрушаване на бъдещите планове. Ако се абсолютизират и двете линии, се появяват тежки заболявания като рак, шизофрения, диабет, склероза и т. н.
Знаете ли защо ние остаряваме и умираме? За да получим нова порция любов, отивайки при Бога. Всичко създадено от Бога периодично трябва да се завръща при Бога, за да бъде заредено с нова порция любов и енергия. Главното условие за контакт с Бога – това е отричането на всичко създадено от него. При стареенето и умирането ние изоставяме всички свои човешки стойности и тогава става възможно да се получат новите порции любов, но те могат да бъдат и недостатъчни за цял един живот. За новия контакт би трябвало да бъдат унизени всичките човешки стойности, включително и най-висшите. Особено силно това унижение трябва да бъде преди зачатието на деца, за да дарим с любов не само себе си, но и тях. Колкото по-малко нашата любов зависи от човешките стойности, толкова повече в душата си ние се уподобяваме с Бога. Бог нали от нищо не зависи?! И колкото повече се уподобяваме с Бога, с толкова повече любов се изпълва душата ни. И тогава ние от мръсна локва се превръщаме в чист извор.
МЕТОДИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА НА ЧОВЕКА
- Направете преглед на целия си живот с усещането, че любовта ви не зависи от нищо. Молете се това да бъде дадено също така и на Вашите потомци. Ако са „омърсени“ и душите на потомците, едно обикновено преосмисляне е недостатъчно. Тук като правило със задна дата трябва отново да се прегледа целият живот не сто пъти, а дори хиляди пъти. За да се промени стойностната система на ниво рефлекси.
- Опитайте се да живеете с усещането, че всяка секунда всичко около вас може да изчезне, че любимият човек може да ви предаде или да си oтиде, да ви оскърби или пък да умре, и че всяка секунда може да умрете и вие. Тогава малко по малко претенциите ви ще си отидат, а любовта ви ще остане. Чувството ви на любов не бива да зависи от нищо. Обкръжаващият ви свят и вашият живот са само повод за любовта. Слънцето свети, независимо от това как се отнасят към него. Не правете сериозни планове за бъдещето. Не се разстройвате силно, ако имате неприятности и неуспехи, и не съжалявайте за миналото.
- Пречиствайте душата си и се молете за потомците, за родените, за неродените u за починалите. Преглеждайте отново и отново целия си живот, като вместо обиди изпитвайте любов. В дълбочините на човешката душа у всеки присъства Бог и ние трябва винаги да Го обичаме. А покаянието – това е само първата стъпка. Пресъхналото езеро най-напред трябва да бъде изчистено от калта, а после да се напълни с чиста вода. Трябва постоянно да убеждавате душата си с мисли, думи и емоции, че любовта към Бога е висшето щастие. Преди претенцията се появява страх от загуба на нещо. Бог бди над всеки и поведението на човека трябва да го приближава към Бога, независимо дали това ви се харесва, или не. Когато чувствате постоянно Бога в душата си, от душата ви ще изчезнат презрението, осъждането и всяко друго недоволство от обкръжаващия свят.
- Често пъти не е задължително да си припомните целия живот, понякога е достатъчно да си спомните по-важните събития от живота си и да промените отношението си към тях. Главното в покаянието не се състои в това да съжалявате за миналото, а в това да променяте себе си и да не повтаряте грешките си в бъдеще. Вярващият в Бога човек може да извлече полза от всяка ситуация, разбирайки, че тя не е случайност.
- Спомняйте си всичките моменти, в които е било унижавано вашето чувство на доверие, и преминавайте през това отново, но запазвайки чувството на любов.
- Покаянието трябва да преминава в молитва, а молитвата в чувство за любов, което се излъчва и от нищо не зависи, тоест локвата трябва да се превръща в извор. Но за да се уподобиш на извор, е нужен непрестанен приток на чиста вода, а това настъпва едва когато се устремяваш към Бога. Когато се молите, може със свои думи да разказвате, че всяко човешко щастие в миналото, настоящето и в бъдещето са средства за любовта към Бога. Молете се духовността ви, способността ви, интелектът и нравствеността ви да се превърнат в средство за натрупване на божествена любов. Повтаряйте си всеки ден: „Най-висшето щастие, наслаждение и смисъл за мен и за моите потомци – това е любовта към Бог!“.
- Повечето хора правят една грешка: човек работи върху програмите, моли се за очистване на душата си от външната агресия, но при все това той не желае да промени характера си. Съответно резултатът е плачевен. Ако преразглеждате живота си, но гледате на парите като на висша стойност, както и да се молите, пречистването няма да се получи. Ако се отъждествявате със семейството си, вашата ревност не се премахва. Ако живеете, отъждествявайки се със способностите, интелекта, съвършенството – гордостта ви не изчезва. Във всяка критична ситуация вие ще мислите за спасението на парите, семейството, съвършенството и така ще убивате любовта. Но ако еднозначно и завинаги отъждествявате вътрешния си АЗ с любовта, вие ще спасявате любовта винаги и навсякъде. И това ще спаси вас и вашите деца. Колкото повече любов има у вас, толкова по-висши са моралът и нравствеността ви.
- Периодично трябва да се изключвате от ситуацията, за да не пристрастявате душата си към стойностите. Художникът рисува, после захвърля всичко и се запива. Ако работи непрестанно, той може да загуби творческия си потенциал или да полудее, или пък да се разруши личният му живот, тоест той може да загуби любимата си жена и близките си.
- Трябва да научите децата да не посягат на чувството любов в душата си и на любовта в душите на другите хора. Важното е да им дадете да почувстват, че нашата логика и всичките ни представи за света, колкото и съвършени да ни се струват, винаги ще претърпяват крах пред Божествената логика, винаги ще бъдат част, а не цяло.
- Хуморът неотстъпно разрушава всички наши стереотипи и не оставя нито една светиня непоклатима. Откровените шеги на киното и театрите лекуват много по-добре, отколкото които и да било лекарства.
- Представете си, че след седмица ще умрете, че нямате никакви шансове да оздравеете. Започнете лека-полека да се прощавате с всичко, което ви е скъпо. Не само в настоящия, но и в бъдещия ви живот. Смъртта отнема всички стойности и ние пречистени отиваме при Бога. Значи, ако направите това, което се случва при смърт, вие няма за какво да умирате. Освободете се от всичко, към което сте се пристрастили. След смъртта и преди зачатието, колкото повече човек се приближава до Бога, толкова по-голяма порция любов и сила той получава всеки път. Не винаги обаче тази порция е достатъчна и тогава настъпва отново необходимост от засилване на връзката с Бога. В ежедневния живот това ни се дава чрез неприятностите, нещастията, болестите, накърняването на всички човешки чувства.
- Бог е любов. Главното е душата отвътре да излъчва любов. Това е изкуство, което трудно се учи. За да натрупате голямо количество любов, трябва да откъснете душата си от всичко, към което тя е прилепнала в този свят. В повечето тайни школи, с помощта на халюциногени с жестоки ограничения и изпитания, граничещи със смърт, са разклащали човека до такава степен, че той би могъл да извърши качествено нов скок напред. Ако природните запаси от любов у човека са били достатъчни, например в предишния си живот той е бил дълбоко вярващ добродушен човек, то той е преминавал през тези изпитания и е постигал високи резултати. Но такива хора са били малко. Затова подборът на учениците е бил твърде строг и много от тях или са загивали, или пък са били изгонвани от школата.
- Между вас и любимия ви човек трябва да има някакво разстояние. Първо е божествената любов, а след това е любовта на мъжа към жената. Почувствайте, че я/го обичате като сестра/брат, като дъщеря/син, като майка/баща, като птиците и животните, като природата наоколо, като света, създаден от Бога. Най-първата ви емоция трябва да бъде: вие обичате Бога у нея/него, а след това всичко останало. И тогава, ако любовта си oтидe, човекът умре, предаде, измени, оскърби, излъже, вашето вътрешно чувство за любов да остане неуязвимо.
Твърде рядко човек доброволно се отрича от земните стойности и отива към Бога, започвайки да се грижи не само за тялото си, но и за душата си. Ако човекът или човечеството като цяло не се пречистват доброволно, започват да се включват принудителните механизми.
Всяка ваша претенция е програма за унищожаване на този, към когото е насочена
Покаянието нулира програмите за унищожение и лекува
Духовна практика е всеки човек, който срещнеш, всяка дума, която чуеш или е казана по твой адрес
Здравето е преодоляване на едностранчивостта и тъмната страна в човека
