Хуан де Йепес-и-Алварес, наречен свети Йоан Кръстни (Сан Хуан де ла Крус), e испански християнски мистик, монах и поет, живял през XVI век. Трактатите му „Живият пламък на любовта“ и „Сказания за светлината и любовта“, описващи растежа на душата в отклик на Божествената любов, са считани за върховно постижение на испанската мистична литература. През 1577 година Йоан е арестуван и хвърлен в затвора, обвинен в неизпълнение на разпорежданията на висшестоящи по сан духовници. Бичуван е и е затворен в изключително тясна килия, едва побираща тялото му. След 9 месеца в тъмницата, той успява да избяга и става водач на друга монашеска общност. По време на своя престой в килията Йоан Кръстни започва да пише своята поема „Духовна песен“, а след избавлението си – най-известната си поема, озаглавена „Тъмната нощ на душата, в която описва десетте стъпки по стълбата на мистична любов. Нарича „тъмна нощ“ времето на сурово изпитание, на което Бог подлага душата, за да я очисти от всяка нечистота.
В своята мистична поема „Духовна песен“ Йоан Кръстни описва истинската любяща връзка, която ни помага да бъдем напълно и изцяло себе си. Един от вдъхновените стихове на поемата гласи:
„Когато ме гледаше
Твоите очи отпечатаха твоята благодат в мен,
В това ти ме обичаше отново,
И така очите ми заслужаваха
Да обичам и това, което виждаш в мен. . . .
Нека тръгнем заедно, за да видим себе си в твоята красота..“
Докато четем толкова красива и дълбока поезия, можем да разберем защо Йоан от Кръста е бил далеч по-напред от времето си в духовното разбиране за това как работи любовта и как истинската любов ни променя на дълбоко ниво.
Според испанския мистик божествената любов е образец и модел за човешката любов, а човешката любов е необходимо училище и подготовка за всяка трансцендентна среща. Според Йоан:
- ако никога не сте изпитвали човешка любов, ще ви бъде много трудно да получите достъп до Бога като Любов (въпреки че благодатта може да преодолее тази бариера);
- ако никога не сте позволили на Бог да ви обича, няма да знаете как истински да обичате други хора или неща.
В цитирания стих св. Йоан Кръстни описва любовта в най-съвършения й вид:
Вие давате част от себе си на другия и виждате частица от себе си в него (обикновено несъзнателно). Това позволява на другия да направи същото. Не се нуждаете и не изисквате нищо в замяна, защото знаете, че и двамата участвате в любовта, която ви удовлетворява напълно и създава огромна вътрешна жизненост. Да обичаш е само по себе си награда. Съгласявате се да бъдете приети от някой друг без причина и по никакви критерии! Това е ключът, който отключва всичко в нас – за другите и спрямо Бог. Нарича се „спасение“.
Това, което оставяме Бог да види и приеме в нас, става това, което можем да видим и приемем в себе си. И повече – става това, чрез което виждаме всичко останало. Ето защо е изключително важно да позволим на Бог и поне на още един човек да ни види в нашето несъвършенство и голота, т.е. такива, каквито сме, а не такива, каквито в идеалния случай искаме да бъдем. Това е и причината, поради която трябва да дадем на другите същото преживяване – да бъдат гледани в тяхното несъвършенство. В противен случай те никога няма да познаят съществената и напълно трансформираща тайна на благодатта.
Любовта е лепилото, което свързва вселената от хора.
Напълно безвъзмездната любов е единствената любов, която ни утвърждава и преобразява в най-дълбоките нива на съзнанието ни. Тя е това, което всички желаем и за което сме създадени. След като приемем Божията любов към себе си, ние почти естествено ще станем проводник на същата и за другите.
Можете ли да позволите на Бог „да ви погледне в смирението ви“, както се изразява Мария (Лука 1:48), без да чакате някакъв бъдещ момент, когато вярвате, че сте достоен? – Спомнете си думите на Йоан от Кръста: „Обичай в себе си това, което Бог вижда в теб“.
Учителя: Когато двама души се обичат, те внасят импулс към нещо велико в целия космос
Учителя: Променливата Любов се отдалечава временно, за да си почине човек
