В сборника „Оранжева книга“ с медитативни техники, изнасяни от Бхагван Шри Раджниш – Ошо в течение на години, е описана техниката „Взиране в огледало“. Това е една изумителна техника за увеличаване на осъзнатостта, навлизане навътре и постигане на истинското себе си тук-и-сега. Според Ошо, след прилагането на тази техника човек вече е друг и не може да се заблуждава, тъй като най-сетне е узнал какво представлява, заставайки лице срещу лице с истинската си същност, която се явява основа за неговата трансформация.
Ето и накратко нейното съдържание:
През нощта, преди да си легнеш, затвори вратата на стаята и застани пред голямо огледало. Стаята трябва да е абсолютно тъмна. След това постави малки свещи отстрани на огледалото по такъв начин, че пламъкът да не се отразява директно в огледалото. В огледалото трябва да се отразява само лицето ти, а не пламъка.
Взирай се без прекъсване в очите си в огледалото. Не мигай. Това упражнение продължава четиридесет минути и след два три дена ще можеш да се взираш, без да мигаш през всичките четиридесет минути. Ако се появят сълзи, остави ги да текат. Но, въпреки това, недей да мигаш и продължавай да се взираш в очите си.
След два или три дена ще забележиш едно много странно явление: лицето ти ще започне да приема нови форми. Може дори да се изплашиш. Лицето в огледалото ще зaпочне да се променя. Понякога там ще се появи съвсем различно лице – лице, което не познаваш като свое. Но всички лица, които се появят, принадлежат на тебе. Започнал е да експлодира подсъзнателния ум.
Тези лица, тези маски, са твои. Някой път дори можеш да видиш лице, което е било твое в миналия ти живот.
След една седмица на непрекъсната практика – взиране в продължение на четиридесет минути всяка нощ, твоето лице непрекъснато ще се променя. Много лица ще се появяват и изчезват. След три седмици, няма да можеш да си спомниш кое е твоето лице. Няма да можеш да си спомниш своето лице, защото си наблюдавал толкова различни лица да идват и да си заминават.
Ако продължиш, тогава един ден – след три седмици или горе-долу толкова – ще се случи най-странното нещо: внезапно в огледалото няма да има лице! Огледалото ще бъде празно! Ще се взираш в пустотата; там изобщо няма да има лице.
Това е моментът! Затвори очи и се срещни с безсъзнателното. Когато в огледалото няма лице, просто затвори очи. Това е най-важният момент. Затвори очи, погледни навътре и ще се срещнеш с безсъзнателното. Ще бъдеш разголен, напълно разголен – такъв, какъвто си. Всички заблуди ще отпаднат.
Това е твоята реалност, но обществото е създало толкова много пластове, за да не можеш да я осъзнаеш. А след като познаеш себе си в своята разголеност, в тоталната си разголеност, ще започнеш да бъдеш друг човек. След това не можеш да заблуждаваш себе си. Сега знаеш, какво представляваш.
Докато не разбереш какво представляваш, никога не можеш да бъдеш трансформиран. Само тази разголена реалност може да бъде трансформирана. И в действителност, просто волята да я трансформираш, ще повлияе върху трансформацията.
Такъв, какъвто си, не можеш да трансформираш себе си. Можеш да смениш едно неистинско лице с друго неистинско лице – крадецът може да се превърне в монах, престъпникът може да се превърне в светец – но това не са истински трансформации.
Трансформацията означава да се превърнеш в това, което в действителност си.
В момента, в който срещнеш безсъзнателното, в който се изправиш срещу безсъзнателното, ти си лице в лице със своята реалност, със своето истинско същество.
Неистинското обществено същество отсъства. Името ти липсва; твоята форма отсъства; лицето ти отсъства.
Останала е само разголената реалност на твоята природа и при тази разголена реалност е възможна трансформацията.
Техниката на взиране в огледалото е мощен метод, приложим за да познаеш собствената си пропаст и да познаеш собствената си разголена реалност. И след като си я познал, се превръщаш в неин господар.
Екхарт Толе: Състоянието на капитулация на съзнанието води към вертикалното измерение на дълбочината
