Храната компенсира загубата на положителна енергия в организма, може да балансира отрицателната енергия, постъпваща в тялото и да предотврати умирането му. Апетитът към различни храни и продукти възниква като подсъзнателно желание да се компенсира липсата на енергия. Ако умът ви все още не е разбрал това, обърнете внимание на сигналите на вашето тялото и се научете да ги използвате, за да разпознавате стреса. Апетитът съдържа информация за случващото се във вас и тази информация е проста.
Копнежът за кисело е знак за подхранване на чувство за вина. Ако не се освободите от това чувство и продължите да се стремите към киселото, тогава ще дойде моментът, когато чувството за вина ще нарасне до крайни размери, ще стане смъртоносно и вие самите ще се превърнете в обвинител. В резултат на това, вече няма да ви влече киселото, а то ще бъде заменено от сладкото.
С увеличаване на чувството на вина, опирайки се на кисело, човек един ден започва да усеща, че киселото вече не се побира в устата му. Появата на коремна болка показва, че е настъпила пептична язва. Чувството за вина се е превърнало в обвинение. Човекът трябва да премине към по-честа консумация на месо и млечни продукти, за да не започне стомахът „да се самоизяжда“ поради повишената киселинност на гневното обвинение. Кървящата язва показва, че гневът вече е станал твърде кръвожаден.
Ако изпитвате непреодолимо желание за сладко, това означава, че имате натрупан страх и имате нужда от презареждане. Консумацията на сладкиши предизвиква приятно спокойствие и по този начин сладкото неусетно се превръща в средство за самоуспокояване.
Междувременно страхът от евентуален провал се проявява под формата на влечение към сладкиши, кафе, напитки и т.н. Калориите, практически не изразходвани за умствена работа, се изпращат в килера, т.е. в мастната тъкан. Сковаващият страх се превръща в гняв, а излишните калории допринасят за затлъстяването на организма.
Жаждата за месо означава, че сте огорчени, а гневът може да се нахрани само с месо. Ако огорченият човек не получава месо, тогава той става още по-ядосан. Навикът да се яде месо в значителна степен подхранва гнева. Колкото по-ядосан е един човек, толкова повече той консумира месо. Колкото по-солена, по-пиперлива и пикантна е злобата му, толкова по-солено, по-пиперливо и пикантно трябва да бъде месото на трапезата му. Ако огорчен човек бъде принуден да яде изключително растителна храна, то той постепенно ще се смири, ще отслабне и ще стане повече човек.
Диетолозите и вегетарианците се опитват подсъзнателно да спасят човечеството, но това още повече провокира злото в него. Месоядецът и вегетарианецът не знаят как и не искат да се разберат, а започват да налагат невинността си един на друг. Впоследствие победителят е ядосан, а вегетарианецът започва да консумира от време на време месо, защото чувства, че няма да устои по друг начин. Страхът да не бъдеш победен от живота изисква наличието на повишена бдителност. Медицината е доказала вредата от прекомерната консумация на месо, но злият материалист продължава да преяжда до смърт.
Препоръчването на растителни храни е похвално, но би било по-правилно да се започне с освобождаването на гнева. Така автоматично се появява естествена неприязън към месото, което не е следствие от проявено насилие над себе си.
По същия начин с освобождаването на страха прекомерният апетит за сладко изчезва. На свой ред, с освобождаването на чувствата на вина, необходимостта от кисело изчезва.
Тъй като калориите, необходими за тежък физически труд, се получават по-лесно от месото и стомахът не може да съдържа необходимото количество растителна храна, често човекът прибягва до консумирането на месо.
Такъв човек става по-смел. Той може да стане толкова смел, че да започне да презира плахите и да желае да ги унищожи физически или психически, тъй като гневът му постепенно нараства до големи размери. Не след дълго започва и самоунищожението на човека.
По закономерен начин, който започне да яде много кисело, скоро се увлича от сладкото, а след това и от соленото. Стресираният човек винаги яде повече от необходимото. Той се храни смесено – след соленото той преминава към сладкото и т.н., тъй като при неразумното хранене апетитът не изчезва лесно.
Ако чувството за вина, страх и гняв бушуват у човека, тогава същият трябва да се придържа към строг режим и диета.
Спокойното ежедневие насърчава доброто храносмилане и работоспособността. При правилното мислене времето няма значение. Достатъчно е по сигнал на празния си стомах да се обърнете с любов към храносмилателния си тракт и към необходимата храна.
Човек с балансиран психичен живот никога не злоупотребява с храна и подправки. Той не се нуждае от диета.
Духът не се нуждае от физическа храна. Тялото се нуждае от храна. Но няма тяло без дух. Нуждата от духовна храна също храни тялото. Тялото е неразделна част от един от етапите на човешкото развитие. Когато се научим да се справяме с физическия свят, да го благославяме, а не да го унищожаваме, както досега, тогава ще бъдем достойни да се издигнем в духа. В същото време ще се освободим от страдащото физическо тяло, което се нуждае от храна.
Лууле Виилма: Щитовидната жлеза е орган на недоволството
Нуждата от мляко символично означава желанието и увереността, че някой друг ще подобри живота ти. Прекомерната консумация на мляко насърчава житейската пасивност.
Който обича млякото, е склонен да отрича грешките си, но забелязва често грешките на другите.
Който не обича млякото, иска да знае истината, дори да е ужасна. По-скоро би се съгласил на горчивата истина, отколкото на сладката лъжа. Който не понася млякото, не понася и лъжите.
Който обича рибите, чака чудо, което самият той създава с голямо удоволствие. Жаждата за риба означава желанието на човека нещата да се получат. Консумирането на риба означава подсъзнателно търсене на спокойствие.
Който не обича рибите, не иска нито апатия, нито спокойствие. Той се страхува от пасивността, бездействието и, мързела. Иска животът да кипи около него.
Който обича прясна риба, иска да живее на света тихо, така че никой да не го докосва и той самият да не пречи на другите.
Който обича осолена риба, той сякаш се удря в гърдите и заявява: „Ето го, истински добър човек!“ Солта увеличава решителността, самочувствието. Прекаляването унищожава това качество.
Ако човек пие малко вода, тогава той има засилена визия за света и остро възприятие. Ако човек пие много вода, тогава светът е неясен за него, но е подкрепящ и доброжелателен.
Пиенето на литри вода на ден, притъпява възприятието. Вярно е, че водата намалява, разрежда агресивността, страховете и емоционалните преживявания, но докато човек търси решения на проблемите само на физическо ниво, те няма да бъдат окончателно решени.
Кратък списък относно енергията на някои хранителни продукти:
- Постно месо – тайна лоша злоба,
- тлъсто месо – честна открита злоба,
- зърнени култури – отговорност към света,
- ръж – интерес към разбирането на дълбоките мъдрости на живота,
- жито – интерес към разбирането на повърхностните мъдрости на живота,
- ориз – идеално балансирана перфектна визия за света,
- царевицата – лесен начин да постигане на всичко от живота,
- ечемик – самочувствие,
- овес – жажда за знание, любопитство,
- картофи – сериозност,
- моркови – забавление,
- зеле – сърдечност,
- цвекло – способността да се обясняват разбираемо сложни неща,
- краставица – копнеж, мечтателност,
- домат – вяра в себе си,
- грах – логично мислене,
- лук – признаване на собствените грешки,
- чесън – самоуверена упоритост,
- ябълка – благоразумие,
- копър – търпение и издръжливост,
- лимонът – критичен ум,
- банан – лекомислие,
- грозде – удовлетвореност, задоволство.
Всеки излишък води до обратен резултат. По същия начин добрата храна става лоша от прекомерната й консумация.
Яйцето означава желание за върхови постижения. Който яде много яйца, но не знае как да мисли, има нарастваща нужда от съвършенство. И тъй като никой не му представя перфектния живот на златен поднос, той обикновено се огорчава. На физическо ниво това се проявява в повишено съдържание на холестерол в кръвта.
Чудото на природата – медът – дава съвършена майчина любов и топлина, като майчината прегръдка. Затова медът се използва за лечение на всички болести. Ако човек никога не е изпитвал такава любов, ако се страхува от любовта на майка си, тогава той мрази меда.
Хранителните алергии са толкова широко разпространени, че едва ли има храна, която да не причинява алергии. Алергията е злобата на протеста.
Метаболизмът означава способността да използвате законите на живота във ваша полза, способността да подреждате правилно живота си с помощта на житейските мъдрости. Накратко, метаболизмът е обмен на мисли.
Нито един продукт не е само лош, нито една мисъл не е само лоша. Който мрази ръжта, иска лесно да пробие в живота, той мрази трудностите. Който не може да понася жито, той не се задоволява с малко в живота, той е максималист, ненавиждащ бедността. Който не може да понася ечемика, той не може да понася липсата на свобода, мрази строгите ограничения и непоколебимата предопределеност на живота.
Метаболизмът показва как човек купува, продава и обменя. Ако той извършва тези операции според честните правила за търговия, тогава метаболизмът е в ред. Но ако иска да плати с пари за основните ценности на живота – любов, честност и спазване на принципите, тогава възниква метаболитното разстройство. Всички метаболитни органи са съставени от меки тъкани и тяхната енергия идва от основния енергиен канал, разположен в гръбначния канал. Накратко, метаболитните нарушения отразяват дисбаланса между даването и получаването.
Човек се ражда в определен географски район на Земята, защото иска да проучи връзката между тази област и себе си. Храната е един от начините да се направи това. Следователно тези храни, които се произвеждат в даден район, са полезни за хората, живеещи в него.
Който се стреми да мисли правилно, физическото му тяло се научава да се задоволява с все по-малко храна. За тези, които са изтощени под тежестта на стреса, храната изглежда безвкусна и недостатъчна, а калориите увеличават размерите на тялото им.
Всеки, който реши да започне с диета, но не знае нищо за облекчаването на стреса, ще се затрудни при придържането си към нея. Вината прави човека кух отвътре. Страхът изисква храна, в противен случай няма да има сила за полет. А злобата иска да расте, за да осигури достоен отпор на врага.
Запекът показва скъперничеството в живота.
Скъперникът иска само да получи, но не иска да даде нищо. Скъперник е и този, който знае, но не споделя знанията си, защото се страхува, че другият ще се окаже по-умен от него. Той ревниво цени своите знания и е обиден или ядосан, ако някой представи на света онова, което смята за свое собствено откритие. Такъв човек, наред с другите психически рани, със сигурност има и запек. Ако освободи скъперничеството си с прошка, запекът му ще изчезне.
Лууле Виилма: Страхът от материалните проблеми пречи на енергията на любовта
